Възпалението на венците (гингивит) може да се прояви с изразени в различна степен кървене, подуване и зачервяване. Той се причинява от намиращата се в съседство непочистена зъбна плака. Понякога може да се развие и при малки количества плака (често при хормонален дисбаланс, пубертет, бременност, менопауза), а в много редки случаи – дори при отсъствие на такава (наследствени заболявания, прием на определени медикаменти). В почти всички случаи обаче, установяването на възпалени венци се свързва с наличието на непочистена зъбна плака.

Лечението на гингивита  започва с отстраняване на причината за неговото възникване – прилага се ултразвуково почистване на зъбния камък и плака, след което е необходимо елиминиране на всички фактори, които биха довели по повишено задържане на зъбна плака (т. нар. „плакретентивни фактори“) – кариеси, неточни корони, пломби, ръбове и всякакви други неравности.

Гингивитът е обратим – т.е. неговото лечение води до пълно излекуване на зъбоподдържащите тъкани и довежда до пародонтално здраве. Венците спират да кървят, прилепват плътно към зъбите и възвръщат своя розов цвят.

След лечение, здравите, невъзпалени венци, възвръщат своя бледорозов цвят и скалпеловиден контур и не кървят.

Пародонтитът е заболяване на опорно-държащия апарат на зъбите, много разпространено сред населението и причина №1 за загуба на зъби. То се развива след като възпалението на нелекувания гингивит се утежни и засегне костта, в която се разполага зъба.

В дълбочината на напредващия процес се развиват все повече патогенни микроорганизми, чиито токсини предизвикват възпалителен отговор от страна на организма. В резултат се стига до постепенно унищожаване на костта около зъба, което може да доведе до неговата загуба при ненавременно лечение.

Лечението на пародонтита също започва с щателно ултразвуково почистване на зъбния камък и плака и елиминиране на задържащите плака фактори (остри ръбове, неточни корони или пломби и други). Може да се наложи извършване на кюретаж и заглаждане на кореновата повърхност под упойка за ефективно елиминиране на причината – натрупания плаков биофилм.

В някои случаи пародонтитът е генерализиран – изразен при повечето или всички налични зъби, а в други случаи е строго локализиран при един или няколко зъба – образува се костен джоб, обикновено в съседство с локален дразнещ фактор. Лечението на пародонтита трябва да бъде подпомогнато от ефективното съдействие на пациента – усвояване на техники за грижа, почистване и поддържане на здрави околозъбни тъкани (почистване с четка и паста, зъбен конец, междузъбни четки или зъбен душ), без които ефектът от намесата на денталния лекар може да бъде краткосрочен.

Зъбният камък е минерализирана зъбна плака. Сам по себе си той не е патогенен, но неговата грапава повърхност е идеално място за задържане на болестотворни микроорганизми, които да поддържат възпалението на тъканите около зъба.

Порьозната му структура го прави резервоар на токсични бактериални продукти, вредни за съседните венечни структури. Според локализацията си той бива:
- надвенечен (супрагингивален)
- подвенечен (субгингивален)

Надвенечния зъбен камък се наблюдава по видимата част на зъбите, около венеца. Цветът му обикновено е светложълт. По-тъмен е при пушачи и когато е налице от по-дълго време.

Подвенечния зъбен камък е разположен в дълбочина и е характерен за пародонтита. Неговото почистване е по-трудно. Той се отличава с тъмен (до черен) цвят и силно болестотворен бактериален състав.

Дори и при липса на възпаление на околозъбните тъкани (гингивит или пародонтит), препоръчителната честота за профилактично ултразвуково почистване на зъбите с цел недопускане на усложнения, е 6 месеца. Това най-често се съчетава с рутинния дентален преглед, който също се препоръчва 2 пъти годишно.